Детството си отиде.. детството си отиде.. ДЕТСТВОТО СИ ОТИДЕ болезнено и безвъзвратно.. Отиде си не с пубертета и не с първата любовна тръпка; отиде си на трийсет и една.. със смъртта на дядо и баба. Тези дядо и баба, с които всяко лято ваканцията придобиваше вкус на селски хляб, градински домат и домашно мляко. Същите дядо и баба, чиито мек и топъл говор ме обгръщаше с усещане за безвремие, за безусловна сигурност и уют.
Дядо Петър - със снажната осанка, винаги владеещ положението, юздите, брадвата, офицера и топа; всяващ респект и вдъхващ сигурност с непоколебимата си десница, за която нямаше неизпълнима задача. Дядо, чийто по-често мълчалив пример, правеше детския ми мързел и инат да изглеждат глупави и недостойни дори в собствените ми очи. С малко думи, но винаги намясто, дори в последните месеци от живота си, той остана достоен човек, уважаван и почитан от хората, станали част от житейския му път. Дядо, обичах те!
Баба Пенка - .... колоритна, емоционална, сръчна; с безкраен набор от интригуващи случки от битието си, разказвани с онзи потаен глас, който те превръща в съучастник само слушайки историята... Баба, чийто гозби нямаха равни по вкус и майсторство; чийто сръчни ръце владееха всички "древни" умения от домашния бит - тъкане, предене, плетене. Опитах се и аз да прихвана от този майсторлък поне малко, за което съм й благодарна. Бабо, обичах те!
Благодарна съм и на двамата за родителските грижи през всички изминали лета, за усмивките, които сме споделили, за труда, на който са ме научили и който са ме научили да уважавам, за незабравимите спомени, които доскоро споделяхме с умиление и семейна топлина.
Много ми е тежко и тъжно, че си отидоха дядо и баба, които бяха част от живота ми като нещо, което невинаги можеш да докоснеш или усетиш, но което знаеш, че е там, че живее и те чака идното лято отново и отново да извършите заедно "ритуалите" повтаряни толкова години. Усещането е като на угаснал спомен, до който не можеш да се докоснеш вече със същата сила, с която е горял доскоро.
Ще ви помня винаги с добро и с много обич! Почивайте в мир!
Дядо Петър - със снажната осанка, винаги владеещ положението, юздите, брадвата, офицера и топа; всяващ респект и вдъхващ сигурност с непоколебимата си десница, за която нямаше неизпълнима задача. Дядо, чийто по-често мълчалив пример, правеше детския ми мързел и инат да изглеждат глупави и недостойни дори в собствените ми очи. С малко думи, но винаги намясто, дори в последните месеци от живота си, той остана достоен човек, уважаван и почитан от хората, станали част от житейския му път. Дядо, обичах те!
Баба Пенка - .... колоритна, емоционална, сръчна; с безкраен набор от интригуващи случки от битието си, разказвани с онзи потаен глас, който те превръща в съучастник само слушайки историята... Баба, чийто гозби нямаха равни по вкус и майсторство; чийто сръчни ръце владееха всички "древни" умения от домашния бит - тъкане, предене, плетене. Опитах се и аз да прихвана от този майсторлък поне малко, за което съм й благодарна. Бабо, обичах те!
Благодарна съм и на двамата за родителските грижи през всички изминали лета, за усмивките, които сме споделили, за труда, на който са ме научили и който са ме научили да уважавам, за незабравимите спомени, които доскоро споделяхме с умиление и семейна топлина.
Много ми е тежко и тъжно, че си отидоха дядо и баба, които бяха част от живота ми като нещо, което невинаги можеш да докоснеш или усетиш, но което знаеш, че е там, че живее и те чака идното лято отново и отново да извършите заедно "ритуалите" повтаряни толкова години. Усещането е като на угаснал спомен, до който не можеш да се докоснеш вече със същата сила, с която е горял доскоро.
Ще ви помня винаги с добро и с много обич! Почивайте в мир!
