Любов ли бе да я о(т)пишеш...

Ей го на, отново се влюбих. Абе какво ми става, не знам.. някакси по хлапашки се влюбих да му се не види и не мога да се контролирам; превръщам се в едно глупаво охилено същество с имплантирани розови лещи; не очила, щото очилата можеш да ги свалиш, а за лещите трябва да си бръкнеш в окото.. Ама ми е много хубаво.. за каквото и да си мисля, каквото и да правя, любимият образ като един скрийнсейвър се мотае в съзнанието ми, паралелно с всичко, което се случва. Влюбих се значи, и колкото повече време минава, толкова повече ми се струва, че това синеоко същество насреща е тъй прекрасно само в моите лещи. В цялата си глупава емоция от време на време успявам да се погледна "отгоре" и да видя, че изживявам някакъв мираж - мираж, чийто образ съм си изтъкала от собствените си мечти и въжделения. Не че с лирическия герой не сме имали туй-онуй, но толкова малко се познаваме, че не ми е ясно как толкова много се влюбих.. Но това като че ли е още по-хубаво от това да си "имаш гадже", щото като си имаш гадже, нещата вече са ясни. А така мечтаеш, сънуваш, разиграваш си сценки (това пък ми е любимо вечерно време като си легна..). Един вид, изживявам си една любовна история в първо лице единствено число без разочарования, спорове, раздели, сълзи.. И така до края на света.. не, не точно, по-скоро дотам, докъдето миражът започне да се материализира и да се раздвоява в първо лице множествено число - "аз+ти=ние" (в арабската граматика има и "двойнствено" число - то обозначава двойка предмети, хора, животни; колко находчиво..). Когато нещата излязат извън мислите ми и от "аз" се трансформират в "ние", обикновено всичко рухва; започва да се оказва, че любимият образ има кусури и още по-лошо, има нещо против.. Оказва се, че той примерно няма кой знае какви намерения към мен... ама кой те пита бе, оняден докато правехме въображаем секс, бях твоята богиня...тъпа история... Еееехх, мечти, мечтиии.. Затова така на снимчица, само аз и тя (снимчицата) и моите фантазии - чисто, безболезнено, безопасно - връзка в първо лице единствено число; перверзно или достойно за психоналитик?...