Любов от птичи поглед

Страшно много съм влюбчива, ама направо понякога започвам да се замислям за моралните си устои; защо се влюбвам и доколко рационални са тези влюбвания. Равносметката е около 3 влюбвания месечно, и то всичките без каквато и да е перспектива.. Това от твърде много налична любов у мен ли е, или желание да получа различна обич от максимален брой хора (мъже имам предвид)?.. А платоническата любов брои ли се? Като че ли най-силните ми влюбвания са били платонически, без да изпитвам нужда от материализирането им.. Или може би фактът, че не могат да се материализират, ги прави тъй огнени.. Възможно ли е насладата да е по-голяма докато мечтаеш, отколкото когато мечтата ти се сбъдне? Защото копнежът расте докато мечтата е недостижима и достига апогея си момент преди мечтата да се сбъдне. Магията е докато не знаеш, докато се опитваш, докато очакваш.. Реализирането на една мечта, на един копнеж, ги превръща в нещо обикновено; като фокус, чийто трик си разбрал. Ако от време на време можеш да се докосваш до мечтата си и ефектът да остава като водните кръгове от хвърлен камък, това ще подклажда фантазиите и ще разгаря пламъка дълго време. Аз така обичам.. обичам да изгарям в страст и да сънувам и мечтая - за един поглед, за небрежно докосване, за нещо, което ще накара кожата ми да настръхва дълго след като се е случило.. дори и да не се е случило..